Журналистите са основният източник на информация за това какво се случва в света. Макар и в днешно време всеки да има достъп до информационния поток и да може да участва в него не само като потребител, но и като създател, журналистиката продължава да бъде източникът, който се ползва с най-голям авторитет. Именно поради тази причина е силно притеснително, че тя се гради върху предпоставки, противоречащи на реалността.

Журналистиката твърди, че предоставя обективна информация. Но това е абсурдно.

Първият проблем с този принцип е, че обективните факти нямат особена стойност за човека. Това, че нещо просто съществува или се е случило, е незначително, ако бъде лишено от оценката, която му даваме. И да, на теория всеки би трябвало да прецени сам за себе си факт, който е изваден от емоционалните оценки, но на практика се случва точно обратното.

Когато избереш да не заявиш позиции, ти подкрепяш статуквото. „Правителството сложи камери във всички паркове в страната.“ Следва кратък репортаж за способностите на новата техника, който завършва с цитат от министър-председателя – „безопасността на гражданите винаги трябва да бъде на първо място“. Това действие е било извършено. И този човек действително е изказал въпроснато твърдение. Но построен така, материалът умело манипулира реалността и създава впечатлението, че случилото се е нещо хубаво, което ще направи живота ни по-добър.

Вторият проблем, е че няма как да бъдеш обективен, когато не представяш цялото необходимо знание по даден въпрос. Медиите решават какво да съобщят на света и какво да премълчат, което им дава властта да извъртат главата на човечеството натам, накъдето им е удобно.

Ако приоритизираме информацията според нейната важност за човека, би трябвало непрекъснато да ни информират за състоянието на света и човечеството. Но съвсем случайно именно това са фактите, които липсват. Хиляди часове материал за различините политически партии, интригите между тях, дребните и големите далавери, изборите и всякакви други безмислици. Но ако медиите искат действително да кажат нещо полезно на обществото за политиката, защо не отразяват факта, че демокрацията е провал? Опитахме, не става. Крайно време е да го установим и да го кажем на онези, които все още не са се сетили. Но вместо да търсят нови обществени модели, медиите правят всичко възможно, за да се влачат пред властта. Сочим с пръст журналистиката по време на комунизма и се подиграваме на пропагандните материали, но в наши дни няма нито една медия, която истерично да не пропагандира демокрация.

В този ред на мисли всяка голяма новинарска емисия трябва да започва така: Човечеството е мъртво. Това със сигурност е най-значимата новина, която касае всеки един човек на планетата, но бива неволно изпускана. „Системата контролира умовете ни.“ „Постмодернизмът е продукт на неспособнността да се изпитва любов.“ „Наличието на законови институции и наличието на гръбнак са взаимноизключващи се.“ Някой информира ли ни за тези неща? Разбира се, че не.

И макар че нито едно от тези твърдения не е абстрактно, нека за момент да позволим това извинение. Нека да допуснем, че медиите нямат философски функции и не притежават необходимите умения, за да навлизат в духовния свят на човека. Но тогава къде са ключовите елементарни факти от нашето ежедневие? Защо „Тръмп каза поредната си глупост“ вместо „Китай превзема света“, защо „Путин отново беше лош“ вместо „Китай превзема света“, защо „Цената на бамята скача с два процента“ вместо „Китай превзема света“.  Защото онова, което не казваме, няма да бъде осъзнато, докато не е твърде късно.

Но най-наивната предпоставка, на която се гради журналистиката, е че хората искат да научат истината. Това е източникът на деградацията на професионалните медиатори. Че светът иска от тях да бъдат не будители, а много добри лъжци. Защото обикновеният човек не се интересува от истината. Дори напротив. Той я ненавижда, страхува се от нея и бяга с отчаяни крясъци, ако я срещне случайно в очите на поет или в дъното на мръсна алея.

Властта не е достатъчно силна, за да скрие истината. Просто хората са прекалено слаби, за да я открият. Те избират да гледат илюзорен екран, който ги захранва с безмислени факти и обещава спокойствие. Избират свят, управляван от страх и безхарактерност, защото знаят, че само в такъв свят могат да оцелеят. И медиите им го показват. Скрит зад единствената маска, която аудиторията им може да понесе.

Бог едва ли е посредствен Човек трябва да се радва на дребните неща в живота Човекът е низш – Предпоставката, върху която е изградено обществото