Времето спря. Културните събития бяха отменени, парковете и улиците опустяха, а хората се оказаха принудени да треперят от страх по домовете си. А причината за всичко това е… грип.

Като начало се налага да отбележим, че заплаха няма. Коронавирусът не е нищо особено, а просто поредният грип, с който човечеството ще се справи без абсолютно никакъв проблем. Тази битка дори не е предизвикателство за нас и изглежда смешно на фона на реалните световни проблеми.

Но нека за момент да допуснем, че опасност има. Нека си представим, че се намираме насред зомби апокалипсис и спасението е в изолацията. Ако правителството дойде и ти каже „Заповядвам ти да си стоиш вкъщи“, единственият правилен отговор е „Ти нямаш право да ми нареждаш, долно нищожество.“

Коронавирусът доказа едно – че там някъде съществуват хора, които смятат, че могат да ни нареждат. И вече търпят успехи в начинанието си от векове.

В момента ние се намираме в реалност, в която парковете се охраняват от полицията. Но колко точно извратено е парк да бъде нечия собственост?! Чии са дърветата в него? А авторските права над песните на птиците? Кой дава позволение на цветят да разцъфат под слънчеви лъчи, огряващи само след официално разрешение от властите.

„Ти не можеш да плуваш в Марица. Тя е собственост на премиера.“ Трудно мога да се сетя за по-плашещо и по-гнусно изречение.

И както винаги, властта е в позицията на спасител. „ Ние ви отнемаме свободата, достойнството и всичко, което обичате, в името на безопасността и общото благо.“ – това е мотото на всички диктатури.

А за да има спасител, трябва да се подсигурим, че хората са толкова жалки и безпомощни, че винаги да имат нужда от спасение. Посланието „Човекът е слаб“ гърми от всяка възможна медия по двайсет и четири часа в денонощието.

Ние сме слаби, крийте се. Ние сме беззащитни, търсете закрила от онези, които ви управляват. Ние сме нищожни, но ще оцелеем, ако се откажем да живеем и се слеем в едно. Е, съжалявам, но Християнството вече го пробвахме. Не работи. След това го пробвахме втори път под името Комунизъм. Пак не стана. Сега опитваме за трети път, наричайки го Демокрация. Провалът е гарантиран.

Затова е крайно време да живеем според философията, че човекът е силен. Че той може да победи всеки противник не като се отказва от гордостта и като пълзи в калта, за да остане незабележим, а напротив. Като остава верен на нея и се издига над всяка пропаст, уверен в способността си да лети завинаги.

Човекът е Всемогъщ и нарича Вселената свой Дом. И когато го осъзнаем, ще сме неуязвими.