Енергията на пролетта е тази на вечното желание за по-светло и по-добро бъдеще. Пролетта всяка година обновява света и носи в него нова младост и нов стремеж към живот.

Пролетта е крехка, ефирна, едва доловима, но точно тя вдъхва живот на всяко цвете, клонче и сърце и прави всичко възможно. Докато лятото и зимата просто властват безусловно, а есента бавно носи отмора на природата и я подготвя за почивка, пролетта трябва да пробуди всяко същетсво и да го зареди за нов живот. Тя трябва да му даде достатъчно добра причина да излезе от комфортния си сън, да се надигне срещу зимния студ и да застане с цялата си енергия на страната на живота.

Природата трябва да побутне нежно всяко цветенце в земята да изправи глава срещу зимата. Тя трябва да го погали толкова леко, че да не го скърши, но и да му даде силата да пребори студените ветрове. Колкото и силно да духат те насреща му, цветенцето трябва да устои. Защото целият свят зависи от него.

Пролетта трябва да окичи дърветата в бяло и розово. Клон по клон, цвят по цвят, тя трябва да разтвори всички и да ги напълни с плодородие. Тя довежда и пчелите, които да ги опрашат и да ги превърнат в сочен плод изпълнен със слънце и сладост.

Пролетта вика щъркелите и лястовиците, заедно с всички останали птици да се върнат. Тя изпява песните, с които им казва, че е време да пристигнат удома. Тук ги очакват старите им гнезда, където да ще кипи живот и ще се излюпят малките им.

Пролетта води слънцето обратно. Тя му проправя път през синевата и му предава небесния му престол. Слънцето извървява пътя си с нея, разливайки лъчисти ласки, които галят с лека топлина всичко по земята.

Всяка пролет е революция. Тя се надига срещу празнотата в света, за да доведе безгранична красота и очакване за лято. Пролетта е кипеж, от който могат да се родят само най-сияйни дни на бъдещето.