Е. Е. Къмингс е поет, който разрушава всички правила и оставя голата емоция да крещи и да изпълва белите листи със страст. Стихотворенията му са неразбираеми, хаотични, но повече от истински.

Къмингс поглежда света и го извайва с думи. Но не изкуствено, стремящ се да го представи красив, а по най-първичния и правдив начин. Любов, възхищение и търсене сплитат ръце, за да създадат отговори, които само отвореното съзнание може да открие. Емоциите са противоречиви, преливат една в друга и изразяват пълна индивидуалност и метафизична истина.

Четенето на тези творби обаче е стръмно предизвикателство. Всяко едно от тях създава главоболие и трябва да спираш през няколко реда, за да осмислиш казаното. Но ръкавицата е хвърлена към тези, които все още не са имали възможността да опитат.

Къмингс е един от тези поети, които наистина е разбрал същността на любовта. „Функцията на любовта е да твори непознатост” ни казва той в стихосбирката „Сърцето ти нося” и е напълно прав. И продължава да я описва без ред, без норма, а само с така свойствения за нея хармоничен хаос. „Любовта не я е грижа дали времето се олюлява, светлината унива, всички мерки се изкривяват…” Любовта я е грижа само да тържествува абсолютно в сърцата на влюбените и да бъде… ярка и силна до краен предел.

Къмингс е прозрял и същността на Вселената и ето как я обяснява: „Умножени по безкрайност минус ако / на човечеството най-могъщите медитации / обезсмислят се от едно-едничко разтварящо се листо / (оттатък чиято близост няма оттатък)”. Подобен е мотивът и в стихотворението, което казва, че на всички философии, науки и религии, земята отговаря само с пролет. Всяко тълкувание на живота, което търси да изкриви или замаскира нещо, е отровно, и никое тълкувание не може да се мери с истината в най-простата ѝ форма – като изгряването на слънцето или шумът на вълните.

В творбите на Къмингс всяко нещо Е и е оставено да покаже красотата си в най-естествената си форма. На нас остава просто да я допуснем до сърцето си.