„Остави света зад гърба си” – реалистично преживяване на апокалиписис

„Остави света зад гърба си” (Leave the world behind) е един изненадващо приятен филм, който макар и на пръв поглед бавен, успява да задържи интереса през цялото време и успешно предава посланията си. Човечеството е представено със спонтанен реализъм в ситуация, в която светът може би свършва, но нищо не е сигурно.

Останалите филми в жанра апокалипсис ни показват какъв би бил краят на света именно „като на филм”. Там най-важното е да видим как Статуята на свободата и Айфеловата кула падат една след друга. За разлика от тях, в „Остави света зад гърба си” той е представен по реалистичен начин и зрителят през цялото време е в обувките на героите, защото е в същото объркване като тях.

Във всеки друг филм заплахата е зададена конкретно – извънземните, роботите, мюсюлманите, корейците и т.н. идват да унищожат Америка. И на базата на тази информация всеки от нас може да започне да разсъждава върху възможно решение на проблема. Но тук врагът е безлик и това прави жертвите му сковани в незнание и безполезни в предприемането на ответни мерки.

В „Остави света зад гърба си” има няколко сцени, които могат да се нарекат триумф на реализма. Те представят героите като обикновени хора, но в тях има истинска драма и казват съвсем искрено неща, които са трагично верни за човечеството. Такива са например сцената между двете жени в бараката и тази, в която героят на Итън Хоук трябва да убеди съседа да му помогне. Допълнителна реалистичност предава участието на „Приятели” в сюжета, защото това е нещо, с което всеки от милениалите може да се отъждестви – да намери утеха в сериала, когато нещата в живота тотално не вървят.

Прекратяването на информационния поток само по себе си е равнозначно на края на света такъв, какъвто ние го познаваме. Никой от нас няма да може да функционира нормално и дори да извършва повечето си ежедневни дейности без интернет и мобилни телефони. Във филма на героите отнема много време дори да разберат дали наистина се случва нещо страшно, защото нямаха възможност да се обадят на познатите си в съседния град и да попитат. Липсата на информация те оставя парализиран в едно чувство на безвремие и изолираност, които са напълно достатъчни да те накарат да се съмняваш във всичко и да изпаднеш в паника.

Филмът ни дава много повече въпроси, отколкото отговори, но именно така зрителят съпреживява случващото се с героите. Разбира се отговорите са важни, но тук вниманието ни е привлечено към това колко много вероятни заплахи има, бихме ли могли да имаме предпочитания към тях, и бихме ли имали възможност изобщо да научим какво се случва със света, дори когато той е в опасност.

Share This:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.