Филмът „Обществото на снега” (La sociedad de la nieve / Society of the snow) разказва историята на оцелелите от катастрофата на самолет в Андите през 1972. Той е адаптация на книгата на уругвайския журналист Пабло Виерчи и е номиниран за Оскар в категорията „Най-добър чуждоезичен филм”.

Не мога да гледам на „Обществото на снега” толкова като на филм, колкото като на разказ за едно необикновено човешко преживяване. Тази самолетна катастрофа е едно от тези чудеса, които се случват на човечеството, за да може то да покаже какъв дух има. Най-силното качество на филма е именно, че пресъздава реални събития и решения взети от реални хора.

Самолет, летящ от Уругвай за Чили, се разбива в Андите на над 3000 метра надморска височина, но повечето пътници оживяват. На тях им предстоят 72 дни оцеляване сред едни от най-суровите условия на Земята.

Един от основните фокуси на филма е върху това какви решения трябва да вземат героите, за да се спасят. След като става ясно, че помощ няма да дойде скоро, пред тях застава най-тежкият им морален въпрос – да се хранят ли с човешко месо от загиналите, за да оцелеят те самите. В такива условия правилата на обществото изгубват устоите си и всеки трябва да прецени сам за себе си кое избира – да не наруши най-дълбоките си вярвания или да остане жив.

По време на сюжета виждаме много човешки емоции и черти в съвсем правдива версия. Виждаме как волята дава сили дори на хора, които никога преди не са виждали сняг, да могат да се приспособят на място, за което всички у дома им смятат за невъзможно. Как отчаянието не може да сломи човешкия дух, когато той се крепи на решителност и кураж. Как младежи едва на прага на зрелия живот се превръщат в лидери и правят избори, за които много други не биха имали смелост. Как задружността и приятелството поддържат пламъка на живота дори в най-студената снежна буря. Как радостта от тази победа над ударите на реалността е най-прекрасното чувство, което вдъхновява целия свят да има повече вяра.

Участниците в катастрофата са обикновени хора, които обаче във всеки един момент избират да запазят присъствие на духа, и именно затова те се оказват способни да постигнат невъзможното. Тяхната история заслужава да бъде разказана и „Обществото на снега” се справя изключително добре с това.