Джон Сноу – най-ужасният човек, но този, за когото има смисъл да се борим
Джон Сноу – символът на човека, моделът за подражание. Героят Джон, който искаше да постъпва правилно и се изправяше пред най-трудните решения. Вечно онеправданият Джон, за когото трябваше да страдаме, каквото и да му се случи. Долното нищожество Джон, което предаде всички в живота си. Постоянно продължаващият Джон, който не измени ролята си в нито един момент. Джон, който е фронтът на най-успорваната битка между величие и нищожност.
Джон Сноу е най-типичният главен герой. Този образ присъства във всеки популярен сюжет. Но точно в Игра на Тронове, той е тласнат до крайност заради продължителността и влиянието на поредицата, както и заради многото конкретни избори през които Джон минава. Ето защо посланията, които се предават чрез него, отекват много силно в съзнанието на всеки човек.
Героят Джон се е превърнал именно в символ на човека. Неговото предназначение е читателят/зрителят да се отъждестви с него. Той няма нито едно твърде отличително качество, което да го разграничи по някакъв начин от общата представа за човека. В същото време качествата, които му се приписват – доброта, честност, отговорност, смелост – са тези, които са най-високо ценени.
Джон беше пропадащо нищо, разтварящо се по нивата на сюжета. Той се луташе из празни коридори, неспособен да вземе каквото и да е самостоятелно решение. Вечно играеше жертвата и никога не се осмели да вземе живота си в свои ръце. По характер беше скучен и предвидим. Робуваше на обстоятелствата и винаги правеше това, което външни фактори изискваха от него. Имаше мания да коленичи – пред Станис, пред Денерис, пред Бран, тъпчейки собственото си достойнство. Преструваше се, че има ценности, но не тръгна да осъществява нито една от тях. Нямаше мнение за нищо и се криеше зад думи като „правилно“ и „морално“. Не обичаше никого – нито Денерис, нито Игрит, нито Нед и т.н.
В кратката версия той предаде семейството си, като отиде в Нощния Страж. После предаде Нощния Страж, като поиска да се върне в Уинтърфел. Предаде братята си отново, като се присъедини не само престорено към диваците. Предаде диваците и Манс, като се върна на вала. Предаде обета си с Игрит и предаде Игрит с обета си. Предаде Нощния Страж, като помагаше на Станис. Предаде Санса, като не искаше да ѝ помогне, а после предаде Нощния Страж за пореден път, като реши да се бие с Рамзи. Признавайки Денерис за кралица, предаде Севера, както и всеки един човек в кралството, като специално споменаване заслужават Нед, Роб, Кейтлин, Санса, Ария и дори Церсей. Очевидно накрая му остана само Денерис, затова предаде и нея заедно с всички нейни съюзници.
Джон не е нито верен, нито смел, нито достоен. Той не направи нито един избор с характер, а се оставяше да бъде притиснат от обстоятелствата и общественото мнение. И единственото положително качество, което има, е, че той е Джон – този, когото всички инстинктивно харесват и поддържат.
Какъвто и край да бяха избрали за Джон, щеше да е банален и ужасен – да се ожени за Денерис, да стане крал сам, да умре героично и т.н. Но те избраха единственият, който кара живите да замлъкнат от ужас. Създателите на сериала си бяха дали сметка, че не могат да си позволят нито щастлив, нито трагичен финал, защото и в двата би имало някакво действие или емоция. Затова беше нищото. Джон бе осъден да бъде никой завинаги, да не прави нищо и просто да стои сам и без развитие. В един убита реалност, където всички свръххора бяха паднали, Джон бе останал единственият човек. И само той би имал шанса да донесе някаква промяна, но всички врати му бяха затворени. И преди да понесе съдбата си, той, разбира се, трябваше да коленичи пред най-всеобхватното Нищо, Бран. Това беше символна сцена, в която Човекът се преклони пред най-големия си Враг и му отстъпи света.
Но Джон е човекът и това забива кол в сърцето на цялото човечество. Затова той заслужаваше по-добро и поне шанс да се въздигне. Ако именно той открие свръхчовека в себе си, тогава светът би тръгнал по съвсем друг път. Разбира се, неговите създатели не позволиха това.
Накрая пред всеки стои опция – дали да приеме начина, по който Игра на Тронове изобрази Джон или да възрази срещу лъжите, застъпвайки се за собственото си достойнство на човек. Джон би направил всяка стъпка от това падение, но дори тогава той е един от нас. И затова аз казвам – не, не го приемам и заявявам, че Джон трябва да бъде уважаван и защитен от враговете на човечеството.