Европейското първенство по футбол е едно от най-позитивните събития през годината. В това първенство нямаше толкова много блясък, колкото бихме могли да поискаме, но както е казал народът – всичко е добре, когато завършва добре.

Испания беше успяла да закрепи един симпатичен отбор. Знам, че те по принцип са всеобщи любимци, но аз лично имам травми от една предишна версия на този тим и те никак не бяха сред фаворитите ми в началото. Обективно погледнато обаче те все пак бяха най-добрите на първенството, Ламин Ямал спечели много сърца, а на Дани Олмо трябва да му издигнат статуя, ако не заради гола срещу Франция, то поне заради изчистването с глава от гол линията на финала.

Доста по-забавно е обаче да обсъдим другия финалист. Някой трябва да каже на тази държава, че е объркала състезанието, защото континентоотстъпниците и европредателите нямат място на Европейското първенство по футбол.

Разбира се, Англия имаше късмета да попадне в най-нелепия поток, докато от другата страна всички фаворити трябваше да се избият едни други (в действителност и там картинката беше дост трагична, но се налага да се престорим, че не е било така). Все още смятам, че главна вина за прогреса на Англия има Сърбия, защото трябваше да ги победят още в началото (все пак, когато си в пъти по-мъжествена нация, трябва да го използваш).

Англия доказва, че карма съществува. Истината е, че накрая почти ми стана жал за тях, но все пак почти, защото те трябва да схванат, че да си най-неприятната нация на континента си има последствия. Европа в момента не е от най-единните в многообразието, но пък е много обединена в отвращението си от англичаните.

И все пак на това първенство имаше съвършенство и величие в лицето на Кристиано Роналдо, който както винаги беше прекрасен в своята отдаденост към националния си отбор и към футбола като цяло. Чакаме го на световното.