Едно от най-хубавите качества в децата е, че те могат да се учудват от света. Когато видят нещо, независимо дали е фонтан, врабче или балон, те го гледат с такава почуда, сякаш е най-вълшебното нещо на света. И тогава възниква въпроса – колко от нас възрастните все още могат да изпитват такова чувство за вълшебство поне понякога?

Изгрев над хребетите, песента на славей, прелитащ метеор – всички тези неща могат да те накарат да притаиш дъх и в няколко мига да съзерцаваш съвършенството на цялата вселена. Но колко възрастни все още се спират, за да оценят магията, която ги заобикаля? И защо повечето я подминават, просто защото се случва в обикновена сряда сутрин?

Да, слънцето изгрява всеки ден. Но това не прави нито един от изгревите по-малко великолепен. Да, дъжд вали всеки месец. Но това не прави всяка капка по-малко специална. Всички ние сме постоянно във вихър от вълшебство, но способността ни да го забележим, е това, което определя нашата стойност като хора.

И защо да спираме дотам – машина за сладолед, калдъръмена улица, изоставени релси, дупка в красива рокля, мирис на прясно изпечен хляб – има хиляди, хиляди неща, които ни срещат в ежедневието ни и които можем да поздравим със здравей, съвършено нещо, радвам се, че си тук.

Човекът е жив само ако може да види вълшебството, когато то е там. Това значи, че той е отворен към света и ще последва всяка пътека, която може да го отведе до съвършенство.